Галерия „Арте“ представя Румен Гашаров - юбилейна изложба живопис по случай 90-ия му рожден ден

На 8 май от 18 часа в галерия „Арте“ ще бъде открита юбилейната изложба живопис на големия български художник Румен Гашаров по случай неговия 90-и рожден ден.

Румен Гашаров е художник със забележително творчество. Неговият път в изкуството започва в средата на 1950-те със завършването на първия випуск (диплома № 1) на Художествената гимназия в София. Още през 1960-те, след дипломирането си в Художествената академия, до средата на 1970-те Гашаров вече смело е заявил своето авторско присъствие и в продължение на седем десетилетия убедително се доказва като един много интересен и важен за родната сцена артист, мислещ творец, със специфична чувствителност, неповторим и изненадващ, с особен поглед, с характерен неподражаем стил, със социално ангажирани послания.

По думите на художествения критик Чавдар Попов: „Гашаров е живописец, при който интелектуалният подход и онова, което наричаме наив, осъществяват парадоксално съжителство. Естествената му еволюция го води логично от картината към обекта... Охотно използва колажа и асамблажа (...), споделя уроците на модерната живопис... В същото време в някои от най-привлекателните си платна авторът се отдава на фини, деликатни тонални хармонии и разкрива най-очарователните качества на чистата живопис.“

През последните няколко години Румен Гашаров се представи с поредица впечатляващи самостоятелни изложби: от голямата ретроспекция „Посещения на музите“ (2016) в Дом на хумора и сатирата в Габрово по повод на своята 80-годишнина, през по-камерните „Ретро-спекции“ (2020) и „Рисунки“ (2023) в столичната галерия „Стубел“ до организираната от Исторически музей, Перущица „Живопис и рисунки“ (2024) в „Дановото училище“... Но кулминацията на тези изяви безспорно беше мащабната „Бруто – Нето“ (7 декември 2022 – 12 февруари 2023) в Софийска градска художествена галерия с куратори Аделина Филева и Станислава Николова – изложба, която донесе на Гашаров и престижната Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“, която той спечели за втори път след четиридесет години.

Настоящият дебют на маестро Гашаров в „Арте“, организиран в навечерието на неговата 90-годишнина, е красноречив жест на уважение от страна на престижната галерия към яркия талант на този значим български художник и безценен подарък за взискателната ѝ публика... Тази изложба може да се възприеме и като своеобразна увертюра към вече планираните и очаквани с особено внимание към бележитата годишнина мащабни ретроспекции през юни и октомври, съответно в Градска художествена галерия Пловдив и в София, в Съюза на българските художници на „Шипка“ 6.

Автопортрет (1954)

Селекцията на галерия „Арте“ включва произведения от ателието на Румен Гашаров от почти всички периоди на неговото творчество: майсторски нарисувания ранен „Автопортрет“ (1954), образци като „Бира за двама“ и „Момиче с черно бомбе“ (1969), „Пасторал“ (1973), картината с номер три от серията „Бруто – нето“ (1985), романтичните „Танц в гората“ (1992), „Колоездачка“ (1998) и още любопитни творби, създавани през десетилетията между 1960-те и 1990-те, както и експонати като „Зад завесата“ (2000), „На канапето“ (2003), „Спящата Венера“ (2008), „По етюд на Дега“ (2010) и други от по-новото време...

По етюд на Дега (2010)

Колоездачка (1998)

Групата творби в тази сравнително по-камерна, по-интимна изложба е внимателно подбрана и в своята цялост, качествена стойност и съдържателност е достатъчно изразителна, за да ни накара да преоткрием Румен Гашаров като поет на нашето ежедневие и на неговите главни герои – малките човеци в различните им по-прозаични или по-лирични роли.

Или ще усетим как (като в думите на Аделина Филева) „...неговата творческа чувствителност и будност създават новите образи на времето, които сякаш естествено допълват разказа за града, хората, средата, отношенията...“

Или ще разберем, че (както пише Ружа Маринска) „Ако погледнем в дълбочина, ще видим, че в този подход на Гашаров към човека има разбиране за самоценността на човека, убеждение, че малкият човек е по-голям в своето човешко качество от голямата идея.“

Художникът и неговият модел диптих (1969)

Или ще успеем да намерим отговор на въпроса, който бихме си задали също като Илиян Лалев: „Винаги съм се питал кое точно прави работите на Гашаров толкова силни и въздействащи? И отговорът според мен е, че тематично те са инспирирани от локалния контекст, тоест преживени са и са безпощадно правдиви, но не наподобителни, защото художественият му език е твърде личен, неподражаем, на места хиперболизиран, но иманентен и имплициран в темите му, а това ги превръща в органични творби, в които всичко е подчинено на идеята и дори формата е съдържателна. Гашаров рисува битието каквото е, критично или иронично, но ясно, правдиво, тук и сега.“

Бруто-Нето (1985)

Споделям мнението на Ружа Маринска, че не е възможно да си представим цялостната картина на съвременното българско изобразително изкуство без творчеството на Румен Гашаров. Ако приемем и като абсолютна истина краткото определение на Николай Райнов, че „Пластичното изкуство е духовна дейност, чрез която човек придава форма на впечатленията си и изразява своите чувства, мисли и преживявания с видими образи“, а към него добавим и откровението на Гашаров: „Обичам малкия човек, на него съм посветил много картини. Скромността е най-характерната му черта. Харесвам личните истории, които са без претенции и без самоизтъкване“, то наистина можем да твърдим, че художествените открития на Румен Гашаров са вдъхновяващи, а неговата творческа индивидуалност е удивителна.

В този смисъл и изложбата на Румен Гашаров в галерия „Арте“ би могла да ни помогне да разберем живота по-добре емоционално или рационално, да го почувстваме, отново да му се насладим с усмивка или през сълзи, с насмешка или умиление...

Любен Генов, април 2026

 Съвсем скоро научихме впечатляваща новина от Пушкински музей. Румен Гашаров разказва:

„...на 23 септември 2025 г. в Пушкински музей е открита изложбата “Изборът на Марина Безсонова”, в памет на дългогодишната ръководителка на отдела за френска живопис от XIX и XX век в Пушкинския музей. Тя е автор на редица книги и изкуствоведски изследвания за съвременно изкуство, между които и “Анри Русо и френският наивизъм”. Безсонова първа в руското изкуствознание формулира критериите за изследване на творчеството на наивните художници. По нейна инициатива се създава фонд “Обекти и инсталации” за произведения на съвременно и експериментално изкуство. Разглеждайки снимките на изложбата, видях, че редом с картините от колекциите на Шчукин и Морозов, включващи Пикасо, Матис, Леже, Гоген, Моне, Миро…, са и подбраните от Безсонова за фонд „Обекти и инсталации“ картини, между които и моя, и на Свилен Блажев.

През 1984 г. картината ми “Посещение на музите“ участва в изложба в Москва, с куратор изкуствоведката Ружа Маринска. Картината беше забелязана от Марина Безсонова и впоследствие разбрах, че е първото произведение, включено в този новосъздаден фонд за съвременно и експериментално изкуство. Бях много поласкан, когато Ружа Маринска ми предаде думите й, че в Пушкинския музей имат Русо, имат Пиросмани, но такъв точно тип картина – наив с колаж на ковьорче, нямат. Преди време в едно свое интервю бях казал: „Моята задача е да вкарам ковьора в музеите“. Днес виждам, че това се е сбъднало - едно ковьорче от дома на баба ми в Асеновград се е озовало редом с имената на най-големите в историята на изкуството.“